Всяка инфекция е сложно взаимодействие между микроорганизъм, макроорганизъм
и външна среда. Самото заболяване зависи от количеството и вида на микроорганизмите
и състоянието на макроорганизма, което пък зависи от различните въздействия
на външната среда и генетичното му предразположение.
Още с проникването на микроба в организма (заразяване), той започва
агресивно да уврежда клетките и органите, а макроорганизмът мобилизира своите
защитни и регулаторни механизми за обезвреждането на микробите. В този антагонизъм
са възможни три изхода с характерни симптоми:
1. Пълно обезвреждане на микроорганизмите, без всякакви симптоми на заболяване.
2. Доловими отклонения от физиологичните процеси без изява на заболяване – с
общи симптоми на адинамия и дискомфорт.
3. Значителни отклонения от физиологичните процеси с развитие на инфекциозна
болест.
Острата респираторна инфекция обединява най-често срещаните инфекциозни
заболявания на човечеството, които показват клинично сходство. Около две трети
от заболяванията се дължат на тази инфекция, а 95% от тях са в детската възраст.
Общото в клиничната картина е:
І - общи симптоми:
1)повишена температура(38-40 градуса);
2) Адинамичен синдром с болки в кости, мускули и стави;
3) нарушен апетит;
ІІ - местни симптоми на ниво лигавици:
1) от страна на дихателната система (най-често) - хрема, кашлица, локално възпаление,
2) от страна на храносмилателната система (по-рядко) – гадене, повръщане, диария,
болки в корема.
Обикновено за 3 до 7 дни със симптоматично лечение заболяването
отминава. Усложнения настъпват най-често в кърмаческа и в старческа възраст,
когато са отслабени функциите на органите и системите, а при децата проблемът
е, че те се раждат с незрялост най-вече на централната нервна система, откъдето
произлиза ниската реактивност, характеризираща се със слаба възпалителна реакция
и ниска способност за образуване на антитела. Ето защо водещи са общите симптоми
– температура, безпокойство, безапетитие, раздразнителност, което е предпоставка
за по-лесно усложнение. Но тук природата е взела мерки – децата до 6-я месец
имат готови антитела, които са постъпили в кръвта на майката по време на общото
кръвообращение през бременността, както и защита от коластрата и кърмата, които
също са богати на антитела.
Лечението при респираторните инфекции е симптоматично:
- противотемпературни лекарства – при температура над 38 градуса и то само едно
лекарство, без да се редуват различни групи(едно малко отклонение: човекът е
топлокръвен организъм с нормална температура 36,8¬+1 градус. Повишаването на
температурата над 37,5 градуса е резултат от повишената топлопродукция(затова
не се дават мазнини, при чиято обмяна се отделят големи количества топлинна
енергия) и/или намаленото отдаване на топлина. Тези два процеса се контролират
от центъра на терморегулация в мозъка. При децата повишената температура вследствие
на респираторна инфекция е най-честата причина и повод да се търси медицинска
помощ. Тази повишена температура е признак, но не е болест(само при топлинен
и слънчев удар е заболяване!!!) Да се понижава температурата на всяка цена не
бива до бъде самоцел. За съжаление у родителите често е налице т.нар.”температуро-фобия”,
която води до ненужно, понякога вредно, а и скъпо лечение.
- Постелен режим, с който се избягва натоварването на организма при образуване
на топлинна енергия от движението;
- Лекарства и вещества, стимулиращи общата реактивност на организма (Промените
в реактивността на организма под влияние на различни фактори, въздействащи на
имунната система, се означават като имуномодулация. Може да е чрез ваксини,
срещу които се образуват специфични имунни тела – т.нар.активна имунизация,
или чрез внасянето на готови антитела с кръв, плазма, коластра – пасивна имунизация.
Върху имунната система може да се въздейства и с вещества, които могат да стимулират
неспецифичния имунен отговор.
- Общотонизиращи методи за избягване на обезводняването – минимум 1-1,5 литрa
вода според възрастта на детето.
- Особено място в лечението на острите респираторни инфекции заемат диетотерапията
и общия режим на болния:
1) Основен принцип при хранене на болни с висока температура е те да получават
течна храна – айран,сокове, чай, компот;
2) Достатъчно въглехидрати, намалени количества белтъци и мазнини (които допринасят
за ацидоза и нарушаване на електролитния баланс);
3) Плодове и зеленчуци;
4) След 3-4 дни – пълноценна хранене с лесно усвоими белтъци и мазнини;
5) До спадане на температурата е необходимо болните да лежат и да релаксират,
т.е. по-малко изразходване на енергия, за да се ползва за борбата с вируса.
Какво да направим, за да се подготвим за „борбата” с вирусите?
Как да въздействаме на имунната система, за да стане тя адекватна при срещата
с тях? - Най-просто е чрез храненето, и тук лично аз, както и други уважавани
от мен колеги, препоръчваме суперхраните. А именно:
- за активиране на имунната система в производството й на собствени антитела
слещу вируси и микроорганизми – микроводорасли;
- за внасяне на имунитет наготово - коластра от крави. Тя е
е източник на готови антитела против 20 най-често срещани болестотворни микроби,
както и на растежни фактори, които възстановяват тъканите. Тя ни помага да се
преборим с повечето инфекции.
- за заздравяване на бариерите пред микробите, а именно лигавиците на носоглътката,
дихателната, храносмилателната и отделителната система - есенциални
мастни киселини. Така тези бариери ще ни защитават много по-добре от
микробите.
Ако давате редовно давате на децата си тези суперхрани, те ще укрепят имунитета
си и ще се справят с настинките без лекарства.
